“Не ме поставяй на пиедестал

Не съм безгрешната светица,

жена съм аз от плът и кръв….

Мога да бъда нежна,любяща,

с дума да ме наранят.

Мога да обичам силно, всеотдайно,

да целувам без насита,

да се любя страстно,

но понякога съм айсберг студен.

Може очите да греят от усмивка,

ала може да са пълни с тревога и сълзи,

мога да излъжа хладнокръвно

или да повярвам безрезервно на лъжи,

мога да говоря много,но и да мълча.

Мога да бъда силна, непреклонна, за да победя

но мога да съм без опора, беззащитна

лутаща се в търсене на своя път.

Да!………

Това съм аз!

Подлостта и лицемерието са ми чужди,

но това пак не ме покачва на пиедестал…

Обичам те!

Обичай ме и ти такава,ако можеш,

Обичай ме или…..ме забрави!